Колкина дупка е само за подготвени хора

Колкина дупка е най-дългата и най-дълбоката пещера в България. Намира се в Западна Стара планина – дял Понор планина.

Проучването й започва през 70-те години на миналия век, а в последните 15 години основно с това се занимава клуб “Под Ръбъ” – с. Церово. По най-нови данни (от средата на май 2024 г.) тя е дълга 23 296 м. и е дълбока -561 м.

Пещерняците я определят като особено технична и казват, че там могат да влизат само добре подготвени хора, а по-неопитните трябва задължително да са с придружители, защото

входът започва с 38-метров отвес

Това разказва за ponor.org Павлин Димитров – Папи, който участва в проучванията на Колкина от 2009 г., почти от самото начало на дейността на клуба там и вече е бил в над 30 експедиции там.

От спелеоложка гледна точка, Понор планина е изключително интересна, защото представлява огромен карстов район, един от най-големите в България. Цялата площ на планината се отводнява на няколко карстови извора, като най-значимият е Искрецкият, чийто максимален дебит е 33 000 литра в секунда – огромен обем вода, а това говори, че някъде под земята има огромна пещерна система. Другите извори са Церовската водна пещера и Бовския карстов извор, където излизат водите на Колкина дупка. Той се намира под водопада Скакля.

Възможно ли е да има друга голяма пещера, която все още да не е открита?

Възможно е, и то не една, казва Папи. Проблемът е, че самият карстов район е силно обезлесен, това е довело до ерозия, която е запушила съществуващите някога, преди хилядолетия, входове на пещерите. В момента са малко отворените пещери, които ни дават някакъв достъп да влезем в недрата на Понор планина. Предполага се, че някога са били обезлесени от човешка дейност, защото няма логика такъв нисък карстов район, на 1200 м., да бъде толкова гол – като в степите, хълмове и треви само, почти никакви дървета (които са малки петна по по-високите части).

Колкина дупка е изключително технична

“Има десетки отвеси, много тесняци, дълги меандри – всичко това я прави доста трудна. Също така – и наличието на вода през цялото време. Има места, в които се ляга във водата, пълзиш в продължение на метри, за да преминеш някакви стеснения, изцяло мокър си, затова в отделни участъци се налага носенето на хидрокостюм”.

В последните две експедиции тази година пещерняците от “Под Ръбъ” са се натъкнали на много голяма река с дебит 150-200 литра и там през цялото време е трябвало да работят с хидрокостюми заради дълбоките води – до гърдите, а на места и повече, обяснява Павлин Димитров. В западния район на пещерата – също, където има полусифон, на минус 500 метра дълбочина, а след него има 8 км галерии.

Кой може да влиза в пещерата?

Начинаещи пещерняци е препоръчително да не влизат без придружител от клуба, който е изследовател и водач.
“Има места, където човек може да се загуби, да падне, да се нарани, ако няма кой да му каже откъде се минава. Има доста “въздушни” места, където човек може да се подведе и да падне. Ако хората имат желание да проучват, най-добре е да се свържат с нас, ние сме отворен клуб към всякаква такава дейност и веднага ще го насочим къде може да отиде. Засега няма интерес от други клубове за самостоятелни проучвания”.

Досега не е имало инциденти в самата пещера, но при входа й е много лесно човек да се изгуби при мъгла, тъй като районът е гол и хълмист, “всичко е голо и еднакво”.

Туристи нямат работа в пещерата

Тъй като тя започва с голям отвес, няма как да се проникне без специализирано оборудване. Иначе пещерата е стационарно екипирана – навсякъде, където има вертикални пасажи и, дали ще е за придържане или за спускане, има поставени въжета. Те се подменят на 5 години, за да се гарантира безопасността, старите въжета влизат по-навътре, използват се по пасажи, по които няма такъв трафик. Едно въже, стояло под земята, може да се експлоатира без проблеми 10-15 години, ако няма наранявания по него.

Има 4 подземни лагера

На тези места има специализирана пещерна палатка, спални чували, шалтета, газови котлони, бутилки с газ, посуда, храна – всичко необходимо.

Най-техничната част е на запад, зад полусифона, една от десетките реки там е Западната река – изключително тясна, има много места, на които лягаш и се мокриш, кално е, придвижването е доста трудно. Зад полусифона е трети лагер и от него до най-далечните части на Западната река са необходими 3 часа, за да стигнеш до мястото за работа.

Какво се случва с неподготвените?

“Имали сме доста случаи с недобре подготвени хора, които са амбицирани да проникнат в пещерата – обикновено стигат до първи лагер, който е на -270 м., и остават там да пренощуват, а на следващия ден излизат навън. Те са обучени все пак, но психически не са подготвени за това изживяване – да стигнат до втори лагер, където дупката се променя коренно. При базов лагер 2 – зала “Калоян”, пещерата става огромна, с изключение на някои странични, по-далечни части, галериите са доста големи, от рода на 20 на 20 метра, огромни тунели, има и по-големи места”, разказва Папи.

Една експедиция продължава между 8 и 10 дни, от които 2 дни преминават в “път”, за да стигнеш до мястото за работа, по 6 километра, с голяма денивелация – както отрицателна, така и положителна на някои места. Добре е тялото да е тренирано, да практикуваш често, да си в добра форма и най-важното нещо е психиката.

“Виждал съм физически много добре подготвени хора, които обаче психически са лабилни и тъмнината просто ги премазва, действа им много силно емоционално, изпадат в шок, блокират тотално и много бързо приключват с това занимание. Или имаш психика, или нямаш. Ако си стабилен психически, нямаш никакви проблеми”.

А пещерата е изключително красива

“Както геоморфоложки, така и пещерните образувания вътре са много редки – има образувания, които ги няма никъде другаде в България. Например гипсовите – под всякаква форма са, 7-8 вида на гипса се развиват вътре, гипсови рози, игли, гипс, подобен на памук, като пуканки, големи кристали – червени или снежнобели, някои по 30-40 см. дълги, което е много рядко за България. Има и вторични карстови образувания, сталактити, сталагмити, аргонитни кристали. Много внимаваме с тези места – опънали сме червени ленти и е оградена пътека, по която може да се минава. Защото гипсовите игли например са изключително нежни, по-тънки са от човешки косъм и с просто око, без да знаеш къде са, не можеш да ги видиш, а само ако ги осветиш със силен лъч светлина, под ъгъл, за да отразят светлината”.

Физическият край на пещерата не е достигнат

Напълно възможно е да достигне и 50 км. дължина, метър по метър, често – с рисковано бутане на камъни “буквално над главите ни”.

Пещерняците от “Под РъБъ” финансират експедициите изцяло “от джоба си”, като имат частично спонсорство от някои магазини за екипировка (“Алпи”, “Стената”, “Action Section”).

Клубът работи в още няколко спелеоложки обекта в Понор. Прекартират Каците – стара, известна пещера, която завършва със сифон и се намира в долината на река Понор, след губилището на реката. Дълбока е 210 м. и е 2,5 км. дълга. Водите й влизат в Колкина дупка – по въздушна линия има около 900 м между сифона на Каците и една от реките, откъдето се предполага, че излиза тази вода.

Другият обект е пещерата Скока при село Заселе.

“Много интересна пещера, със силно въздушно течение, прилепите минават през стеснението, ние копаем наслага в пода на едно стеснение и искаме да видим докъде ще ни отведе това нещо.
Освен това в района на Колкина има 4-5 малки, не много значителни дупки, които също копаем. Доста е запушено, защото местните хора са запълвали всяка една дупка, за да не им пада добитъкът. Това е и една от причините да няма много дупки”.

От “Под РъБъ ” предупреждават, че в района за момента няма пещери, подходящи за туризъм, тъй като те не са електрифицирани.

Това е един от най-дейните клубове, постоянно провеждат курсове по пещерно дело и успяват да привлекат надеждни млади хора, дори деца. Казват, че не търсят спонсори, защото дейността им не е комерсиална и бизнесът няма интерес да ги подпомага.

В работата им обаче има много смисъл, защото пещерняците проучват последните бели петна от човешкото познание за планетата, а при бедствия са сред първите, които отиват да спасяват.

===
Още за клуба и проучванията – тук: pod-rb.eu

Текст Таня Иванова
Снимки Павлин Димитров, Александър Янев, Алекси Минев