Започнахме прехода от манастира, като маршрутът преминава в самото начало по алеите на Искрецкия санаториум и плавно набира височина към изпълнените с цветя и ароматни билки поляни край махала Лиляшковци. От тук преминаването към високите части на Понор осъществихме по кръгов маршрут – изкачване в северното подножие на рида на Понорското конче, преминаване през връх Торсилова могила и слизане през Понорското конче и югозападния склон на масива на Торсилова могила. В маршрута добавихме изкачване и на Каишов връх, тъй като от Торсилова могила го дели седловина, която се преминава бързо и си заслужава двата върха да бъдат изкачени заедно. От Каишов връх се откриват просторни пейзажи над Искърското дефиле и това е един незабравим акцент в тази обиколка из Понор планина.
От Лиляшкова махала продължихме изкачването към билото по широк планински път, водещ към махала Меча поляна. Той е оформен в стръмните склонове на масива на Торсилова могила, които се спускат към долината на Сирищна река. По този път се откриват гледки над врязаната дълбоко долина и към стръмните склонове на разположения на отсрещната страна връх Градище. Масивът на Градище впечатлява с разнообразни скални форми и образувания, като част от скалните му откоси приличат на мощни крепостни стени – естествено допълнение на построената в далечното минало крепост на неговата връхна кота. Съществуват мнения, че пътят в тази му част е изграден още през римско време.
Напускаме пътя малко преди той да навлезе в махала Меча поляна и достигаме с два завоя надясно до една високо разположена поляна малко преди гората, която е идеална за почивка, и от която се отваря чудесна гледка към заградената като в малка котловина местност на Меча поляна. Пред нас са скалистите снаги на върховете Градище и Чепърна, къщите на махалата са сгушени сред растителността в подножието им, белее се скалният венец, в който е разположена пещера Мечата дупка. Вдясно пред нас се издига масивът на Миленков връх и някои от гънките на високото Понорско плато, които подсказват, че високите панорамни части на Понор са съвсем близо над нас и ни очароват с профила си на окарстени алпийски поляни.
Традиционно за Понор планина по целия маршрут се наслаждаваме на присъствието и песните на различни видове птици. Поляните бяха изпълнени с цветя, насекоми, редица билки като мента, мащерка, жълт и бял равнец, жълт кантарион и др.
Маршрутът ни продължава през добре оформения високопланински път в посока Церовските ливади. Тук пролетта е в разгара си и местността ни посрещна със силно нацъфтели поляни. Забележителност тук е характерният за Понор планина висок скален венец от бели скали, по които са издълбани редица карстови форми. Над венеца карстови улеи и жлебове са запълнени с почва и растителност, и придават вид на цялата картина като на загадъчен карстопис на планината. Така неусетно достигаме най-високата точка на седловината, при която пътят ни прави десен завой и след кратко изкачване непосредствено пред нас вече са финалните склонове на двата върха, които са нашата цел за деня.
Съвсем естествено за избрания маршрут, първо се изкачихме до челото на Каишов връх. За всички, които обичат или искат да опознаят Понор планина, този връх е задължителна спирка Има отличителен и ясно изразен профил с дълги склонове и голо карстово чело. Панорамите са във всички посоки, отваря се изключителен поглед над Искърското дефиле и обграждащите го планински дялове. Погледът зърва и първенеца на Берковския Балкан – връх Ком. През зимата има чудесна гледка към снежната верига на Рила.
Билото на Каишов е издължено и можете да смените няколко погледни точки. Красивата иглолистна гора по южните му склонове дава признаци в последните години за заболяване (изсъхване) в горния ѝ край. Поляните по склоновете му са активни пасбища през топлите месеци. По големите скални късове на връхната кота могат да се наблюдават интересни форми от протичалите стотици и хиляди години процеси на окарстване. Една от издълбаните форми наподобява човешка стъпка. Каишов връх е място, на което да се задържите дълго и да съзерцавате необятната красота на нашите земи.
Маршрутът ни продължава по седловината в посока Торсилова могила. Между двата върха е разположен един голям и ясно изразен понор – карстовото образувание, дало името на целия планински дял. Не е рядкост в тази част на планината да бъдат наблюдавани сърни и сръндаци. Този път попаднахме на стадо крави и коне, пуснати по високопланинските ливади на паша.
Торсилова могила е още един чудесен и ясно изразен връх в Понор планина. Осанката му впечатлява гледана от юг, откъм долината на Искрецка река и Мала планина. Представлява обширна тревиста тумба с гора по силно наклонените северни склонове. От него се откриват гледки и на запад към българското Краище – при ясно време, особено през зимата, се виждат планини като Любаш, Стража, Гребен, Руй, Чепън и по-надалеч като Сува планина в Сърбия. По темето на върха са монтирани два дървени кръста, изправени с лице над долината на Искрецка река и населените места в нея – Добърчин, Искрец, Свидня.
Интерес при посещението на върха представлява югозападния му склон, който се спуска стремглаво към махала Лиляшковци на село Добърчин. На този склон е разположен характерният скалист рид, който наричаме Понорското конче. Преминаването на „кончето“ не е така страховито както например това в Пирин, но пък е запомнящо се и е една от забележителностите на Понор. От скалите на Понорското конче се открива чудесен пейзаж към района на Меча поляна и завардилите го като стражи върхове Градище и Чепърна.
Преминахме по Понорското конче с много настроение и снимки, за да се отправим по пътя надолу към Искрецкия манастир, с което да завършим маршрута за деня. Общата положителна денивелация с изкачване на двата върха беше 950 м, дължина на маршрута 14 км. Финален акцент в този ден беше посещението на Искрецкия манастир, където в комплекса на манастира разгледахме старата църква и отглежданите в манастира различни видове домашни и одомашнени птици.