Долината е с площ 7.3 кв. км. и се намира в землищата на селата Гинци и Бракьовци, границата между които преминава през самия магарешник (най-общо казано, северната половина от долината е в землището на Гинци, а южната с губилището на долинните реки – в землището на Бракьовци).
Горният магарешник е ограден от масивите на върховете Китката, Равно буче (първенецът на Понор планина), Корички връх и Големата чука. Вероятно стари имена на последните два изброени върха са Хайдушки и Кърновица.
Реките в долината са къси, протичат успоредно една на друга през нея в южна посока, а в долния си край се изливат в обща яма – т.нар. губилище (друга дума за карстовото образувание „понор“). В един университетски труд на Жеко Радев от далечната 1915 г. четем следното за долината: „Реките тясно опират във варовиковите основи на Китка и Равно буче на изток, и в тези на Кърновица на запад, между които всички варовити материали са отнесени, а заравнената основа от червени пясъчници е засипана с дебел слой изветрели материали. Целият басейн на Горен Магарешник е превърнат в хубави и буйни ливади.“
Хубави и буйни са ливадите на магарешника и 100 години по-късно, в което се убедихме с група туристи на 29-ти юни тази година. Включили сме Горния Магарешник в мобилното ни приложение за опознаване на Понор планина „Експедиция Понория“, като точката на чекиране е при губилището на реките в южния край на долината. Горният Магарешник е една от най-красивите слепи карстови долини в Понор и до нея се достига с приятни преходи от селата Гинци и Бракьовци, както и най-лесния вариант – от прохода Петрохан.