Затова оброчните места носят свое специфично значение и енергия. Оброкът се почита обикновено на църковния празник на светеца, на който е посветен, с молитви за здраве, плодородие, благоденствие, омилостивяване на природните стихии и др. Традицията на почитане на оброка с курбан е жива и днес в много населени места из Понор планина и съседните планински дялове на Искърския пролом. Тези празници са повод за събиране и сплотяване на роднини, съседи и приятели. Един оброчен кръст може да бъде семеен, родов, на махалата или общоселски, в зависимост кой и с каква конкретна цел го е поставил и почита.
Оброчната практика е характерна за голяма част от Западна България и Западните покрайнини, като в Понор планина е силно застъпена и могат да бъдат видени десетки, вероятно стотици оброци, поставяни из планината преди около 100-200 години. Разбира се, да се търсят корените и началото на тези практики е обширна тема, която вероятно ще отведе изследователя до много далечното минало и смяната на народи и култове. Някои от все още съществуващите оброчни кръстове са вече изоставени и забравени – тръгне ли си населението от тези места, оброкът остава сам пазител на вярата и спомените за живелите тук люде. Така оброците са символи от времената, когато връзката на човека с природата е била особено силна и хората са били много по-близо до естествената си среда.
Разнообразието от форми, размери и пластична декорация при оброчните кръстове в Понор планина е голямо, а някои са наистина уникални по направа, като например двата оброка при връх Поповица край село Заноге. Разнообразни са и местата, на които са поставяни – в дворове, покрай зидове и къщи, на полето, край пътя, на нивата, на близката могила, връх и др. Традиционно оброчен кръст е поставян под старо, вековно дърво. В Понор могат да се видят и оброчни кръстове, вградени в дувари. Някои от оброците вероятно са на места, почитани като свещени от още по-старо време, или на мястото на разрушени средновековни църкви и манастири, а при други изборът на мястото си остава загадка. Част от оброците днес се намират в израсла гора или скрити от храсти, но преди 150-200 години са се намирали на същите места сред широки, открити поляни.
В Понор планина населените места с най-много оброци са селата Искрец, Брезе и Гинци – оброците могат да бъдат видени на много места из землищата им, почти във всички махали, разпръснати по планинските хребети. Голяма част от оброчните кръстове в Понорието са изработени от майстори каменоделци от село Гинци. Разцветът на техния занаят е бил в средата на XIX век, като благодарение на отличнителния стил на изработката се говори за своеобразна Гинска каменоделска школа.
Оброчната практика е красива и загадъчна, редица изследователи и писатели посвещават време и усилия в проучването ѝ. Голяма част от оброците се намират сред завладяващ планински пейзаж. Много е писано за тях и още ще се пише – темата е на практика необятна, а въпросите и загадките изобилстват. В рамките на нашите туристически маршрути ние също се стремим да запознаваме туристите с тези забележителни обекти на културното наследство, тъй като то е едно истинско богатство за Понор планина и България.
