Със своите пространни интереси и значима за България дейност, братята са определяни като ренесансови личности, просветители и благодетели, като в края на земния им път и двамата са изпратени от гражданството и погребани в България с големи почести. Пишем този пост, защото, за щастие, при проучванията си на българските земи, братя Шкорпил са попаднали на и са писали за Понор планина.
Краеведът от с. Искрец Боян Балкански пише в книгата си „Планината на понорите“, че братя Шкорпил съобщават за тракийско светилище на племето трибали, намирало се на скалния феномен Столо, където са откривали древни предмети. Като знаем колко е впечатляваща природата при Столо, не се учудваме, че траките са почитали там своите култове. Че кой не би!
През 1888 г. братя Шкорпил пишат в своя труд „Паметници из българско“ следното: „В някои места из България както например в Софийско, се намират четвеространни огради, наречени от местното население „столове“; тях ги има по такива места, гдето става събор. В деня на събора, селяните донасят „курбан“ (животно за жертва), тургат го по средата на оградата; попът го благославя и поръсва и подир това селяните сядат връз оградните камъни, та ядат от него.
До източния край на оградите е поставен каменен кръст.“ Интересното е, че това описание съвпада напълно с вида на някои от оброчните места в Понор, като например оброка на махала Бърдо на с. Брезе.
В издадената през 1892 г. книга-учебник „География и статистика на Княжество България“, братя Шкорпил публикуват най-ранното ни известно споменаване на името на Понор планина, описана тогава като част от Мала планина. Четем следното: „Особена любопитност заслужава източната част, между Ломското шосе (от Гинските ханища до старопланинското било, гдето е Петров-хан), р. Пробойница и р. Искрец.
Тази част се нарича Понорска планина, защото водите, които се събират в нея, се губят (понорват) под земята. Планината е варовита, гола и прилича на Карските планини. В планината се издигат лични върхове като: Зимевишка Сервница (1478 м), Брайковска Сервница (1367 м) и др.“ Да погадаем ли кои са тези върхове? Сърбеница над Зимевица и Вардище над Бракьовци.
В същата книга от 1892 г. братя Шкорпил съобщават следното, описвайки близкостоящата Врачанска планина: „Изгледът на Вратчанската планина е великолепен. Като я гледаме от северната или от южната страна виждаме отвесни голи висини. Билото им е украсено или с ръбести остри върхове, или с плоски върхове, във вид на „Столове“, както ги нарича околното население.“ По-нататък Шкорпил загатват още веднъж, че наименованието „Столове“ се използва за „планина“.
Всичко това дава повод за размисъл, защото както знаем, една от най-големите забележителности на Понор планина се нарича Столо.
Случайност?