Връх Кукла (1150 м.н.в.) е горист връх, разположен в югоизточния край на Малък Понор. Дали заради много по-фотогеничния си съсед връх Градо, дали заради нещо друго Кукла оставаше някак си встрани от нашите пътешествия и изследвания на Понор планина. Но ето, че в миналата събота най-после дойде и неговия ред.
За да бъде нашата „експедиция“ по-пълноценна, решихме да изкачим върха по непознат за нас маршрут – от южната страна с начало махала Джагаловци на село Искрец. Другата, единствена и класическа алтернатива, е изкачване от центъра на село Брезе по зелената маркировка за Градо, но с малко отклонение вдясно 900 м. преди края. Препоръчваме този маршрут ако планирате изкачване на Кукла.
Какви ги свършихме ние?! Всички карти показваха оскъдица на информация за едно унифицирано трасе от Джагаловци чак до върха. Виеха се пътища от тук и от там, но пътека „от точка А до точка Б“ така и липсваше. Наложи се да си я сглобим сами. Речено-сторено. Тракът е начертан и зареден, значи поемаме.
Началото е повече от лесно. Първият километър е през махала, което значи макар и черни, но добре поддържани пътища. Вървиш, свиркаш си и отмяташ денивелация. Подозрително ни гледа мъж, който беше длъжен да провери „На екскурзия ли?“. Бързо се уверява, че делата му не представляват интерес за нас и се заема да ги довърши.
Време е да се отклоним от приятния черен път. Оказва се, че предварително набелязаната пътека започва необещаващо – обрасла е, явно не се използва. Тук следва размисъл по хамлетовия въпрос, сведен до избора между обрасла пътека, която би следвало да ни изведе до очаквана дестинация или широк черен път, който макар и да се насочва в правилната посока, никой не може да ни гарантира дали няма да свие неочаквано някъде.
Мързелът и приключенското надделяват и решаваме да караме по царския път, пък каквото сабя покаже. Но както са казали мъдрите хора всяко нещо си има край /за разлика от суджука, който има цели два/. Това сполетя и нашия хубав коларски път. Първо се сведе до горска пътека, а сетнe тотално приключи по едно дере в гората.
Наличните картови ресурси говореха за път, който се намира на 300 метра на север. Би трябвало всичко да е ОК като излезем на него. Лошата новина е, че до този път ни деляха 150 метра положителна денивелация, т.е. глиганинг от неприятните. Колко му е, нахъсахме се и задрапахме нагоре по листа, клони, ситни камъни и прочие приятни за катерене настилки. Последва серия от пътеки, на които се натъквахме, подмамени поемахме по тях за по-лесно, а те най-безцеремонно завършваха с дере и то без да ни питат. Така няколко пъти, докато накрая една от пътеките все пак се престраши и премина отвъд дерето.
Тук накъде започнаха и първите панорамни гледки в южна посока. Наклонът се поукроти, а с него и пулса. Нямахме търпение да проверим една чешма по маршрута, само на няколкостотин метра от върха. Оказа се, че е пресъхнала, което в началото на февруари следва да е показателно за дебита ѝ през юли да речем. Т.е. не разчитайте.
От там до върха е съвсем малко. Кукла си беше според очакванията – гориста и почти без гледки. Но това е съдбата на изследователя понякога се натъква на страхотни попадения, като Понорското конче, друг път връх осеян с дървета, пък бил той и Кукла. Хапнахме и нов хамлетов въпрос дойде на дневен ред за решаване. Обратно до Джагаловци, само че този път даунхил глиганинг с всичките въпросителни по маршрута, които щяха да се появят или далеч по-познатото и предвидимо слизане покрай Градо към село Брезе. Логистичната задача с последващото транспортиране до колата беше разрешено с едно телефонно обаждане и поехме към Брезе.
Всяко преминаване край Градо особено ако си въоръжен с дрон до голяма степен предопределя какво ще се случи. Ето го и резултата.
Нататък няма да разказваме, за маршрута от Брезе до Градо вече е ставало дума. Само две неща заслужават да се отбележат. Пътят Брезе-Бърдо-Завидовци явно е заравнен и би следвало да е проходим с лек автомобил през сухите месеци. Би следвало, т.е. да не се юрнете пък сега… Другото позитивно бяха трите сърнички, които ни издефилираха в долината на Брезенска река до сами центъра на селото. Големи манекенки.
Вижте тази публикация в Instagram.
Та накратко – до връх Кукла може, но всеки сам си преценя 🙂
Трак на маршрута
От дебелите книги
В планинската топонимия на България с думата „кукла“ са именувани редица скалисти върхове и скални образувания. Около Понор планина има примери за това – връх Тодорини кукли, първенеца на Кознишкия дял; връх Калугерска кукла, отново в Козница планина; връх Острата кукла в Голема планина; скала Кукла в Понор планина, над жп спирка Балкан. Много примери могат да се дадат и от по-далечни места по нашите планини.
„Куклите“ често са със стръмни, трудно достъпни склонове. Скалите им са голи, излъчват суровост, образуват фигури, спускат се към ръбове и урви. За някои от тези върхове и скали се разказват легенди за крепости и диви зверове.
Връх Кукла в Понор планина е с височина 1150 м., разположен е в дял Малък Понор, западно от с. Искрец и се издига на около 600 метра над заобикалящите го пътища, свързващи Искрец с Бучин проход и Брезе. В югоизточното му подножие е разположена едноименна махала на Искрец. В близост до подножието на върха, край шосето за Брезе, е разположена и пещера Душнико.
Връх Кукла е обвит в гъсти гори, покриващи стръмните му, скалисти склонове. Изглежда внушителен гледан от Искрец и поляните северно над селото. По маршрута от Брезе до върха могат да се видят оброчни места и кръстове.
Гледка към връх Кукла от Искрец