Понорски маршрути: село Заселе

Понорски маршрути: село Заселе
Решаваме да прекараме последния ден от Коледа в планината и след кратко планиране дестинацията вече е ясна – село Заселе и високото Зимевишко плато, където ще изкачим няколко Понорски върха. Ще се движим по маршрут без маркировка. Сърбеница е гвоздеят на замислената програма, другите върхове в маршрута могат да варират според моментното ни състояние и желание за ходене. Понор планина позволява това, което за мен е едно от големите ѝ предимства.

Денят е с чудесно време – не особено декемврийско и никак не може да се нарече зимно. Топло е, напомня за ранна пролет.

Хващаме влака за Своге в 7:30 ч от Централна гара София. Този влак се очертава като един от най-подходящите за транспорт до Понор – тръгването от столицата не е прекалено рано, началото на маршрута е около и преди 9 ч сутринта, което е идеално. Пробвали сме го вече неколкократно.

В Своге пристигаме около 8:10 ч. Кратко пазаруване за вода и пакетирани храни, търсим и намираме работеща баничарница в близост до гарата. Докато хапваме топлите закуски извиквам такси, което да ни откара до с. Заселе – в този ден няма подходящо разписание на автобуса до селото.

Пътуването от Своге до Заселе ни кара да предвкусим какво ни очаква през деня. Започват да се редуват планинските гледки из дефилето и Понор. Още от Своге сме в подножието на Понор, на гарата винаги хвърлям с усмивка по един поглед към връх Грохотен, който все още не съм имал шанса да изкача. При Церово се разгръщат също много красиви гледки в този дял на дефилето. Неусетно подминаваме изправилия се над нас Камико, за да подхване колата серпентините на пътя по стръмния планински склон в посока Заселе.

В селото сме преди 9 ч. На централния площад е спокойно, вече сме високо в планината, слънцето грее, над селото са изправени осанките на Була и Драгоданица. Любим пейзаж! Точно натам – към Драгоданица, се отправяме и ние.

За връх Драгоданица обичайно се минава по широкия планински черен път в посока връх Була, като чак след гората, на около 1280 м надморска височина, се подминава отклонението вляво за Була и се продължава напред и надясно през местността Копривняк, след която се намира връхната кота на Драгоданица. Ние, обаче, ще го изкачим по един отдавна набелязан от мен подход – от пътя край връх Булова глава, директно по склона на масива, където е местността Заногата. Пътека тук няма, замислям се колко ли са високи тревите напролет по този склон.


Поглед от склона в местността Заногата към връх Булова глава на преден план и Голема планина с личните ѝ върхова Гарван, Яворец, Колибището, Издремец. В активния ловен сезон Заногата може да се окаже терен за действие на ловци, затова трябва да се внимава дали те не са на терен


По стръмния склон на масива на Драгоданица. Тук могат да се наблюдават редица скални формации и карстови форми


Поглед над Заногата към връх Була вдясно и морето от планини около Искърското дефиле. Изкачването през Заногата е по стръмен наклон, без пътека, преодоляват се около 300 м денивелация

След преминаването на склона достигаме разлятите планински висоти на Понор, където започват да се редуват обширни и полегати тревни била с леки денивелации до околните връхни точки. Съвсем близо сме вече до Драгоданица, но сядаме за кратка почивка след здравия баир, с който започна планинското ни приключение. Любуваме се на вече откриващите се навред гледки. Морето от планини в сутрешната светлина е прекрасно! Над нас е само безкраят на небето и стоплящото слънце.


Връхната кота на Драгоданица

Макар връхната точка на Драгоданица да е разположена върху широко било и да не е с най-открояващия се профил, целият масив на върха е характерен на външен вид и разпознаваем, гледан откъм село Заселе. Веднъж научите ли го, ще го разпознавате лесно по снимки и на място.

Маршрутът ни продължава по високото плато към връх Сърбеница. На хоризонта се отваря поглед към Кобилините стени на Врачанския Балкан, както и на север към още части от Понор и към Кознишкия дял на Стара планина.


Поглед назад към Кобилини стени и първенеца на Врачанския Балкан – връх Бегличка могила


Достигаме подножието на връх Сърбеница – един от най-красивите Понорски върхове

Връх Сърбеница е висок 1481 м, старото му име е Остругар. Притежава впечатляваща осанка, която е резултат от хилядолетното дело на природата да нагъва и разломява различните скални комплекси, образуващи високата част на Понор между Заселе, Зимевица, Добравица и Меча поляна. В литературата тази висока част от планината, оградена от красиви скални венци, е наричана също Зимевишко плоскогорие.

На показ по склоновете на върха са различни карстови форми, разглеждането на които допълва чудесните гледки наоколо. Панорамите от Сърбеница са във всички посоки и от тук ще видите цяла плеяда от планински красоти – от Врачанския Балкан със Стрешерския му дял и Кобилини стени, през Козница с Тодорини кукли, Берковския Балкан с връх Ком, до Витоша, Рила, и разположената оттатък Искърския пролом Голема планина с нейните лични върхове. Открива се прекрасна панорама към голяма част от самия Понор с неговия характерен релеф.

Изкачването на Сърбеница е приятно и атрактивно, като до върха може да се достигне от много начални точки, в зависимост от желанията за сложността и продължителността на прехода. Маршрутите до върха не са маркирани. Класическо е изкачването от с. Заселе, вариация на което правим и в този ден. До Сърбеница може да се достигне и от с. Зимевица, и от с. Добравица, както и с по-продължително и натоварващо изкачване от с. Искрец.

Идвайки откъм връх Драгоданица, ние ще изкачим Сърбеница по източния му склон, преодолявайки финалната денивелация от 131 м до върха.


Чел съм за опитни планинари, които са изкачвали връх Сърбеница от село Зимевица по директен и стръмен подход, пресичащ скалния венец, който огражда цялото плато. По време на прехода ни доближихме мястото, на което този подход излиза към платото в подножието на върха – мястото е заснето на тази снимка. Не знам как е за изкачване от тук, но за слизане изглежда неподходящо


Поглед над скалите по склоновете на Сърбеница


На връх Сърбеница


При ясно време и особено през зимния сезон от Сърбеница се открива чудесна гледка към Витоша и към дългата верига на Рила

Оставаме на Сърбеница за обяд. Времето е подходящо, пред нас се откриват необятни гледки към Витоша, Рила и към старопланинските дялове около Искърското дефиле. Решаваме и как ще продължи преходът ни – към един пропускан от нас до този момент връх с любопитното име Рунтавия връх. Той е с височина 1437 м и се намира съвсем близо до известния му съсед в тази част на планината – връх Була.

От Сърбеница в посока Рунтавия връх избираме траектория по билото, при която губим възможно най-малко денивелация. Така преминаваме през местността Бален, където за кратко хващаме черния билен път, отиващ директно към Заселе. В тази част от маршрута ни се редуват типични понорски гледки с характерния за високата част на планината терен от тревисти куполи и понори. Откриват се отново чудесни пейзажи на запад, север и юг.


Стадо коне по склона на безименна кота в посока преди връх Крета


Поглед към Баин венец и местността Елата (на преден план), в скалния масив на която се намира едноименната понорска пещера. В дъното на снимката е Берковският Балкан с Малък и Голям Ком

Приближавайки Рунтавия връх, в тази част от билото на Понор се открива гледка към гористия склон на връх Торсилова могила (на преден план), по който е разположено Понорското конче – една от забележителностите на планината. Зад него и в средата на снимката се разгръща старопланинският дял Мала планина, чийто първенец е връх Церия


Поглед далеч на запад към Чепън и някои планини в Сърбия. В ляво на преден план се вижда скалистото чело на понорския връх Чепърна


На Рунтавия връх (1437 м.н.в.). Представям си, без да имам претенция за достоверност, че името му е дадено от местните овчари и е свързано с туфите трева, които избуяват през лятото и му придават рошав вид : )

Рунтавия връх предоставя 360-градусова панорама и от него се вижда и стръмното начало на днешната ни обиколка из Понор – баира в местността Заногата по склоновете на Драгоданица. От южната си страна върхът е заграден от труднопроходим висок скален венец с отвесни или силно наклонени скали. Решавам слизането ни към Заселе да е през една потайна пътека недалеч от настоящата ни позиция, която пътека все пак пресича този скален венец. Минавал съм вече веднъж по нея и знам къде да я намеря. Склоновете на планината тук буквално се гмурват стремглаво надолу, за да достигнат премката между тези две големи била на планината – едното с Була и Рунтавия връх, на което се намираме ние, и другото с Каишов връх и Торсилова могила.

След слизането през скалния венец се намираме в местността Церовски ливади, която се използва за паша на домашни животни и в която има заграждения с електропастири. По това време на годината животните ги няма, пастирите са изключени. Пътеката, пресичаща скалния венец, също е заградена с електропастир. Излизаме на черния път в подножието на Каишов връх; пътят минава покрай Коритата и се насочва към с. Заселе. Така завършваме нашия кръгов маршрут за деня, от който аз съм изключително доволен – изкачихме Драгоданица през Заногата, изкачихме Сърбеница по атрактивния му източен склон, изкачихме се най-сетне на обзорния Рунтав връх, слязохме по една от потайните пътеки из Понор.

В Заселе не пропускаме да се подкрепим с храна и напитки, този път в ресторанта на комплекс „Елата“. Тъй като скоро ще се стъмни, решаваме да не слизаме към гара Бов, както сме правили друг път, а отново да извикаме такси, за да ни свали до Своге, където ще хванем влака обратно за София.

До нови срещи, Понор!


Поглед назад и нагоре към скалния венец в южното подножие на Рунтавия връх. Това е един любим за мен поглед от Понор планина с този характерен карстов релеф на венеца


Връх Була сниман от южното му подножие. Гледка, която е пример защо Понор е толкова уникален старопланински дял


Облак над с. Заселе в края на маршрута ни


Завършваме деня в центъра на село Заселе под светлината на залеза и пълнолунието

Автор Любомир Иванов

2 thoughts on “Понорски маршрути: село Заселе

    1. Здравейте, описаният тук преход беше проведен вътрешно в сдружение ТД Понория, групата ни беше малка. През 2024 г. планираме няколко организирани прехода, за което ще публикуваме своевременно информация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *