Започнах да търся аз интернет, но така и никъде не се споменаваше за Понорско конче. Нито в пътеводители, нито в карти… нищо. Разпитвах хора, които евентуално знаят нещо, но безрезултатно. Разглеждайки профила на автора на снимката обаче, видях че се е „чекирал“ само час и половина по-късно на Каишов връх. Това стесняваше доста кръга от вероятности, но пак намирането щеше да е ако не трудно, то поне бавно. Щастието ни се усмихна, в лицето на друг участник във въпросния преход. От него получихме вече доста по-конкретни указания за местоположението на Кончето, както и изходната точка на маршрута, по който са го намерили. Това беше повече от достатъчно. На една от картите успях да локализирам скален ръб наоколо, който с много голяма вероятност трябваше да е търсеното от нас Конче.
С Марио така или иначе търсехме подходяща дестинация за неделно планинарстване. Изборът ни беше очевиден и нямах търпение. Тръгваме да търсим Понорското конче.
Времето беше тихо, спокойно но и вече снежно за разлика от снимката, която имахме за ориентир. Тръгнахме от Санаториума в село Искрец на север в посока Каишов връх. Благодарение на указанията и правилната ориентация се оказа, че предположенията ни са верни и успяхме да открием, каквото търсехме – Понорското конче.
Изглеждаше по-различно в бялата си премяна. Едно такова чисто и необяздено. По липсата на чужди следи в снега можехме да заключим, че скоро човешки крак не е стъпвал насам. Дали Понорското конче може да се мери със своя по-голям брат в Пирин? Вероятно не, но във всеки случай е находка, която не е за изпускане. Oсобено в съчетание с изкачването на Каишов връх и последващите възможности за преход, които се откриват.
GPS координати на Кончето 43.01051, 23.29034
С благодарности към Марио Денков – откривателят на Понорското Конче!