Беше в самото начало на май и настроението беше налице. Предстоеше ни интересен пролетен преход в Понор планина. Бяхме решили да тръгнем от Искрец и да стигнем до вр. Сърбеница, като минем и през върховете Чепърна и Крета. Слизането не беше изцяло решено, имаше няколко варианта в зависимост от времето. Прогнозите бяха за що-годе позакрепила се динамика и затова бяхме решили да тръгнем. Все пак вероятността за дъжд и още нещо оставаше. Пътуването беше с влак от София и маршрутка от Своге.
Един трамвай и около час ме деляха от Централна жп гара София, където се събрахме с останалите от групата. За втори път щяхме да ходим в Понор планина самостоятелно. Забавно ми беше, че докато отивах към трамвая, минах по улица „Искърски пролом“. С БДЖ този път щяхме да пътуваме именно в дефилето.
Влакът беше в 7 сутринта. Ако сте от тези, които не са пътували с влак в Искърското дефиле, трябва час по-скоро да поправите тази грешка. Не, едва ли има хора, които да не са пътували по този маршрут с влак, дано няма. От състоянието на вагоните има какво да се желае, но това не трябва да е пречка човек да се наслади на невероятния маршрут през пролома. Траекторията на влака предоставя много по-добри гледки из дефилето, отколкото асфалтовото шосе.
В Своге маршрутката за Искрец тръгна 30-40 минути след пристигането на влака. Взехме я до спирката в центъра на Искрец, при кметството. Точно там започваше и набелязания ни маршрут – от уличката между кметството и пощата, после завой по ул. Чичер и през гората право нагоре към панорамните била на Понор.
В началото изкачването е стръмно и на места губехме пътеката в гората, преди да излезем 200 вертикални метра нагоре по черните планински пътища. Маркировки в тази част няма. Всъщност от тук чак до Сърбеница маркирани маршрути няма. Не сме разчитали на такава, тъй като все пак пътища по склоновете има, а веднъж излезли на голите панорамни височини при хубаво време (без мъгла) ориентирането е лесно и целите се забелязват пред нас. В този момент все още не знаехме, че освен маркировка, до върха нямаше да срещнем и други хора.
Излязохме на черния път в местността Горновица и минахме покрай Пърдийна махала. Красива е Понор планина с нейните махали, обгърнати от гори, поляни и нацъфтели дървета, а навред са планински гледки и чистият Искрецки въздух. Спокойно е и можеш да изживееш пълноценно откъсване сред природата. Пролетта тъкмо започваше да се разгръща.
Маршрутът ни продължи към Кукерова махала. Ще запомня тази махала със стръмния каменист склон, под който е разположена. Пътят вие на серпентини по него, бързо набирайки височина над изоставените къщи на махалата. Местността се нарича Гюлемо и интересното е, че на това място човек се намира от горната страна и в близост до една от забележителностите на Понор планина – т. нар. скала Омегата.
Изглед над Кукерова махала към долината на р. Искрецка и отсрещните ридове и върхове на Мала планина
Страхотна е Понор планина! Когато тръгваш от нейните подножия, тя ще ти предложи дълги, продължителни изкачвания, големи денивелации, редуване на стръмни и полегати участъци, разнообразни гледки и интересни обекти. Лесно можеш да си направиш маршрути с голяма обща денивелация за деня, а що се отнася до километрите – вариантите за безгранични. Можеш да ходиш колкото ти душа и крака държат.
След серпентините пътят неусетно излезе към високите билни части и започна да се вижда все повече и повече от Понор. Отвориха се гледки към дял Малък Понор с разпознаваемия вр. Градо над с. Брезе, както и самото село. Маршрутът ни продължава приятно по билото и съвсем близо пред нас вече се очертаваше да бъде Чепърна – първият ни връх за деня. Времето при нас беше чудесно, като горе в посока към Столо се виждаше динамична облачност над планината.
Понорски пейзаж – изглед към дял Малък Понор с вр. Градо и рида на вр. Белия камък. На преден план вдясно е вр. Чука, в подножието на който е водопад Добравишка скакля. Толкова много материал за бъдещи преходи : )
Гледка от участъка преди вр. Чепърна към отсрещния масив на вр. Пиринската могила (любопитно защо е наречен така) и подаващия се зад него масив на природна забележителност Столо – вече любимо място за много почитатели на планината
Поглед назад към върховете Чука (на преден план), Градо, Могилата и Белия камък
На вр. Чепърна (1299 м.н.в.)
Достигнахме вр. Чепърна след около 2 часа преход. Дотук бяхме направили над 770 м денивелация и около 6.5 км. Изкачването само до вр. Чепърна от Искрец е добър вариант за по-кратък маршрут. От върха се отварят гледки към високите билни части на Понор и към масивите на Торсилова могила и Каишов.
Гледката от вр. Чепърна към Торсилова могила и Каишов връх. Изкачването до върха е по широките склонове и пътища на планината, но при върха от отвесните му скали се откриват впечатляващи гледки на югоизток. По реброто на Торсилова могила вдясно се намира Понорското конче
Склоновете на вр. Чепърна се спускат стръмно около 200 м денивелация през местността Лиските към вр. Градище
От вр. Чепърна маршрутът продължава с чудесните планински гледки на високите Понорски била. Там горе вдясно е и крайната ни цел – личния вр. Сърбеница
След първия ни за деня връх бяхме на етап от маршрута, в който острите денивелации бяха вече зад гърба ни, бяхме направили по-голямата част от изкачванията за деня, и пред нас оставаха плавните склонове по тревистия карст на Понор с някои по-стръмни кратки участъци. Това е любим за мен планински терен. По силует и усещане Понор тук наподобява други от по-високите ни планини. Бяхме сами в планината и сякаш я имахме само за нас в този ден. Надявах се да видим диви животни – при всяко от идванията ми в Понор не съм бил разочарован. До този момент бяхме видели много птици – те бяха навсякъде по маршрута.
Поглед назад към вр. Чепърна (вдясно)
Пристигаме на вр. Крета (1441 м.н.в.)
Разстоянието до вр. Крета взехме за под 40 минути, денивелацията от Чепърна е около 151 м. Както се пошегувахме, изкретахме до вр. Крета. Варовиците на планината са се показали в интересна формация на връхната кота. Това беше приятна изненада, защото очаквахме върхът да бъде изцяло тревист, каквито са склоновете му от страната, по която се качвахме. Крета има централно, вътрешно разположение върху високото Понорско плато и от него можеш да разглеждаш и изучаваш планината на 360 градуса. Много от емблематичните за планината върхове са на сравнително кратко разстояние – Столо, Препасница, Сърбеница, Рунтавия връх.
От вр. Крета към Сърбеница
Под вр. Крета, в местността Равнище, пасяха стада от крави и коне. В дъното се виждаше и Кознишкият дял, който ту се скриваше, ту показваше изпод облаците – значителна облачност беше налегнала по-високите планински дялове
Всичко вървеше по план и не ми се искаше да бързаме. Понор е място, на което да дойдеш и да се наслаждаваш блажено на пасторалните пейзажи навред. Все пак времето щеше да каже своята дума. Облачността непрекъснато се развиваше и вплътняваше, и по всичко изглеждаше, че дъжда няма да ни размине. На редица места по хоризонта вече имаше драматични облаци, на няколко места в далекото дори вече валеше. При нас, в центъра на високото Понорско плато, все още беше слънчево и приятно. Поехме към Сърбеница – финалната ни цел за деня.
Докато мислите ни за предстоящ дъжд се сгъстяваха заедно с облачността наоколо, планината реши да ни разсее, като ни срещне с двама от нейните домошари. На слизане от Крета видяхме недалеч от нас два сръндака, които с изящни подскоци за броени секунди се отдалечиха по близките била и се скриха от погледа ни. Красива гледка!
Дивият свят е сред най-големите ценности на Понор. Ще е страхотно популациите на бозайници като сърните да се запазят и увеличат
вр. Крета
От Крета до Сърбеница ни оставаха около 120 м положителна денивелация с няколко спускания и изкачвания. В тази част човек може да се наслаждава на приятните гънки и линии на билото. Платото на Понор не е равна повърхност, а напротив – притежава разнообразен релеф. При по-спокойно време щяхме да се забавим в този участък, разглеждайки подробно формите на карста. Планината ни беше подготвила още една чудесна среща – този път със сърна, която видяхме в подножието на вр. Сърбеница.
Братовите могили и Препасница
Вр. Сърбеница – финалното изкачване за маршрута ни
Гледка по склоновете на Сърбеница в посока Препасница
На вр. Сърбеница (1481 м.н.в.) с гледка към Кобилини стени
На вр. Сърбеница – поглед над Понорския дял в посока към Козница
Неслучайно е личен този връх за Понор. Атрактивен е по изглед, ясно отчетлив, със стръмни склонове и характерна форма. Може да бъде изкачен по сравнително кратък маршрут от Заселе или както в нашия случай – по по-дълъг маршрут. Интересно преминаване към него има и директно от разположеното в полите му село Зимевица. Предоставя впечатляващи гледки към по-ниските части на Понор и Кознишкия дял, към Искърското дефиле и Врачанския Балкан.
Аз го изкачвах за втори път. Облаците над него вече се бяха събрали и в посоката, в която щяхме да слизаме от билото, а именно към село Заселе, вече валеше от един тъмен, но тих облак. На хоризонта в този момент валеше и над връх Препасница. Бяхме се изкачили на Сърбеница от има – няма и пет минути, когато облаците откъм Препасница прогърмяха. Хубавото беше, че се случи само веднъж. И все пак това беше знак, че е време да се махнем от билото.
Така и направихме. Имахме късмета да ни вали сравнително кратко от върха през местността Стругар докато отидем на основния билен път, минаващ покрай Рунтавия връх и Була в посока село Заселе. Облакът над нас тъкмо се изваляваше и утихна. До Заселе слизането беше спокойно, минахме покрай стадо коне, сгушили се от дъжда покрай една горичка.
В селото спряхме за дълга почивка, да се насладим на интересния ден и хубавия маршрут над вкусни гозби и бутилки бира. Дъждът беше преминал оттук и сега можехме да се наслаждаваме още на този ден.
Слизането ни беше през Вазовата пътека и водопад Скакля до гара Бов – емблематично място за Понор планина и дефилето. Така направихме обща дължина на прехода малко над 20 км, с обща положителна денивелация около 1060 м. и 8 часа с почивките.
По Вазовата пътека
Поглед от Вазовата пътека към Голема планина с върховете Гарван, Яворец, Колибището и надничащия зад тях Издремец
Водопад Скакля
Водопад Скакля
По р. Скакля под водопада:
