Маршрутите в този български край са безброй, емблематичните места и лични върхове са по всяка пътека, а гледките – завладяващи и неповторими. Тук можеш да послушаш водите на Искъра в тъмна доба, да видиш Черепиш по пълнолуние, да посрещнеш изгрева на Була, залеза – на Кобилини стени, да застанеш над потъналото в мъгли дефиле от всяко от билата наоколо. Можеш да се изкачиш по Лакатнишките скали, да останеш безмълвен от гледката на Искърските меандри при Свражен, да погледнеш над не една и две бездни под краката ти, да видиш страховити черни дупки в земята, отварящи пропастни пещери из околния карстов терен.
Цялата тази красота и страхотия е родила през вековете легенди и приказни истории, дала е чудновати имена на географски обекти и селища, била е свидетел на исторически събития, вдъхновила е формирането на свети места. Голямата бразда, така са нарекли авторите това неповторимо творение на природата – прорязването на Стара планина от водите на древния Ескус.
Пейзаж от Каишов връх в Понор планина над Искърското дефиле и съседните старопланински дялове
И макар днес да можем да пътуваме из тези земи по съвременни и по-стари способи, Искърският пролом невинаги е бил така достъпен. Дефилето е обитавано от древни времена и мога само да си представя как се е случвал животът тук, когато не е имало днешните пътища, мостове, електричество и други удобства. Че нали веднъж станали разумни и мислещи, хората винаги са проявявали любопитство и стремеж да продължават напред, да търсят себе си, бъдеще, спасение и всичко друго, без значение колко е труден пътят пред тях и през какви терени и премеждия минава той.
Колкото и трудно и изискващо да е било преминаването и живота из дефилето в старите времена, все пак и тогавашните обитатели не са били толкова луди, че да пропуснат да се наслаждават на природните дадености наоколо. Луди сме ние, които изгубени в пороците на съвременния живот като заетост, напрегнатост, забрава или мързел, не се сещаме да прекарваме повече време сред тези красоти.
А сред тях лесно намираме и ние бягство и спасение. Душата идва да се очисти и зареди. Тук е силата на внушителните планински дадености и на малките чудеса на природата. Гледката на любим планински силует, на монументален скален венец или стена, на рядко планинско цвете или драговолна сърна може да разнебити всяка грижа на сърцето, трупана долу в града. Просто такава е планината – отиваш в нея счупен и се връщаш събран. Подхващаш нейното диво и тя те прави отново човек, превръща те в малко дете. Така действат и хубавите ни планини край Искърския пролом.
Гледка из Искърското дефиле към ридовете и силуетите на Понор планина
В споменатия пъзел от наредени дялове, Понор изглежда се е скатала сред всичките балкански гънки над дефилето, но високите ѝ върхове надничат горделиво и заявяват присъствието на този очарователен планински кът. Ако не знаете къде е, може да не разберете, че сте в полите ѝ. Пътищата покрай Искъра са толкова ниско в подножията ѝ, че над вас са изправени безбройни мощни гористи склонове, които не ви подсказват къде се намирате. При пътуване с влак се отварят буквално кратки мигове, в които през прозореца може да зърнете високо горе скалното чело на връх Була. Изглежда толкова впечатляващо високо. И наистина е така – до върха са близо 970 м денивелация.
Понор е планина с особено разнообразен релеф. Взела името си от така характерното за нея природно образувание – понора, в нея могат да се видят стръмни терени, скални отвеси и пропасти, пещери, гористи подножия и склонове, тревисти била и панорамни върхове, плата, пасища, карст в разнообразни форми и във впечатляващи размери. Това я прави така интересна за мен за планинарстване, защото може да предложи буквално от всичко.
Но в настоящия пост нека я погледнем отстрани. При преходите ми из Искърското дефиле съм имал възможността да видя и заснема Понорския дял от редица гледни точки около него и по-долу ще споделя някои от направените снимки. Повече за границите на Понор планина и къде е ситуирана на картата, може да прочетете тук.
Непристъпни, сякаш пазени от скални стражи са склоновете на Понор планина над Искъра. Показаните на тази снимка скални венци се намират в близост до Ранова махала в североизточния край на Понорския дял
Поглед над Петренски дол в посока диплите на Врачанския Балкан – скалните отвеси и непристъпни склонове на Петренския дол и долината на р. Пробойница завардват североизточния край на Понорския дял
Гледка в ранна пролет от вр. Калугерска кукла в Кознишкия дял към платата и върховете на Понор планина. В ляво се вижда характерният скален венец под вр. Драгоданица, а в средата на снимката е личният вр. Сърбеница. В дъното на хоризонта е снежната снага на Рила
Гледка към Понор планина и дял Козница от вр. Щадимо в Ржана планина. Лявата част на кадъра е заета от широките плата на Понор, най-отпред се откроява вр. Градището. В дясно личи долината на р. Пробойница, в която е разположена едноименната хижа. Над нея е дял Козница с първенеца вр. Тодорини кукли, а в дъното се подава и вр. Ком
Поглед от вр. Щадимо в Ржана планина. Между върховете Издремец (вляво) и Яворец (вдясно) на заден план е високата част на Понор планина от Каишов връх до Сърбеница и Драгоданица
Поглед към Понор от пътеката, виеща по Лакатнишките скали над р. Искър. Гъсти гори, стръмни склонове, скални отвеси и образувания са характерни за тази част на Понор
Изглед към Понор планина от челото на Лакатнишките скали. В този край на Понор е Ранова махала към с. Заноге. Погледът достига до Була и Каишов връх
Понор планина, снимана откъм с. Миланово във Врачанския Балкан
Поглед през дъждовната завеса към Понор планина от билото на Кобилини стени
Връх Яворец в Голема планина предлага забележителен панорамен изглед от първа линия към релефа и природните дадености на Понор
Поглед от връх Яворец в Голема планина. Виждат се скалният венец на водопад Скакля, с. Заселе, с. Зимевица, върховете Драгоданица, Сърбеница, Баин венец, дори Препасница
Поглед от връх Яворец в Голема планина към любимо място в Понор – района на върховете Каишов, Рунтавия връх и Була
Залез над Понор планина, поглед от с. Бов в Голема планина