По подобен начин и аз, но не на поход в планината, а съвсем случайно в Интернет, открих, че в много голяма близост до моето родно село Брезе, Свогенско, само допреди 20-25 години е имало действаща хижа на име „Родни балкани“. Информацията, която намерих за нея в два блога беше съвсем оскъдна, но се превърна в добра отправна точка за издирването ѝ. По-подробна информация в Интернет липсваше и затова реших да се поразровя из туристическите книги, които съм събирал през годините. Успях да открия малко повече в Пътеводител Стара планина на Тодор Ненов и Георги Чорчопов (1987 г.)
Според авторите на пътеводителя хижата е имала 21 места и е била единствена в цяла Понор планина. Пътеводителят даваше сравнително добро описание как може да се стигне до хижата от село Завидовци. Само за около час и половина от шосето. Тя е разположена във Войнишката махала на село Манастирище – район, посещаван понастоящем предимно от ловци, оставящи следи от своята дейност навсякъде. Туристи почти няма.
Хижа „Родни балкани“ на туристическа карта от 1986 г.
Хижата или по-точно останките от нея се намират на място с изключителна панорамна гледка. Централното ѝ разположение се обяснява с факта, че първоначално сградата е била използвана като училище. Все пак, би следвало достъпа за учениците от околността да е лесен, дори и при сравнително по-сурови атмосферни условия. Вълците в района са били и причина понякога децата да остават да пренощуват в училището през студените зими.
Кога училището е престанало да се помещава в сградата и тя се е превърнала в хижа не е ясно. Вероятно с естествената миграция на хората от селото към града, някъде в средата на миналия век сградата е била напусната от последния ученик и последния учител и управлението ѝ е поето от Българския туристически съюз, който превръща някогашното школо в хижа. Електрифицирана и даже с телефон.
Доколко хижата е била активно действаща, данни не успях да събера дори от местните. Почти не се срещат хора, които да знаят за нея. Известно е, че в началото на прехода хижата е престанала да функционира, като такава, най-вероятно заради липсата на пари.
Състоянието на хижата в момента буди най-малкото съжаление. Мястото, предоставя чудна панорамна гледка и представлява удобен изходен пункт за не е една или две привлекателни дестинации за туриста – връх Препасница, водопадът Скакля, Градо, безбройните пещери, оброчни кръстове и др. Вместо следи от туристически обувки, земята по тези места е осеяна преобладаващо с празни гилзи от патрони и бразди от камиони, превозващи дънерите от отсечените дървета. Дошло ли е времето да се замислим, дали на едно място няма туристи, защото липсва хижа, в която те да се подслонят и нагостят, или дадена хижа е изоставена, защото край нея не минават туристи…
Щеше да е чудесно в тази част на планината хижа Родни балкани да се е запазила и да е действаща. Или поне сградата да се беше запазила в по-добро състояние, подлежащо на ремонт и позволяващо подновяване на дейността й. Но не е дочакала отново добри дни…