Хижа Родни балкани

Хижа Родни балкани
Случвало ли ти се е да си на дълъг планински преход или просто на разходка в гората и изведнъж да се натъкнеш на развалини на някогашна хижа? Хижа, която може би само преди 20-30 години е подслонявала туристи като теб. Можело е да се стоплят на огъня на камината, да хапнат вкусен боб и да пийнат топъл чай с коняк. Имало е и кой да ги упъти за посоката, да им даде съвет за времето или просто да ги попита накъде отиват и откъде са тръгнали. С една дума – живот.За съжаление, по болезнено ясни причини, тези места, тези оазиси на планината с течение на времето стават все по-малко. В началото ремонтите стават по-редки и само за неотложното, след това хижите биват отваряни само в определени дни или периоди на годината, докато не затворят напълно. И после знаем какво следва. Само разруха, набези на крадци и т.н., докато сградата, която някога е подслонявала десетки хора и е била огласяна от планинарски песни, най-сетне се предава под натиска на времето и безхаберието на всички нас.

По подобен начин и аз, но не на поход в планината, а съвсем случайно в Интернет, открих, че в много голяма близост до моето родно село Брезе, Свогенско, само допреди 20-25 години е имало действаща хижа на име „Родни балкани“. Информацията, която намерих за нея в два блога беше съвсем оскъдна, но се превърна в добра отправна точка за издирването ѝ. По-подробна информация в Интернет липсваше и затова реших да се поразровя из туристическите книги, които съм събирал през годините. Успях да открия малко повече в Пътеводител Стара планина на Тодор Ненов и Георги Чорчопов (1987 г.)

Според авторите на пътеводителя хижата е имала 21 места и е била единствена в цяла Понор планина. Пътеводителят даваше сравнително добро описание как може да се стигне до хижата от село Завидовци. Само за около час и половина от шосето. Тя е разположена във Войнишката махала на село Манастирище – район, посещаван понастоящем предимно от ловци, оставящи следи от своята дейност навсякъде. Туристи почти няма.


Хижа „Родни балкани“ на туристическа карта от 1986 г.

Хижата или по-точно останките от нея се намират на място с изключителна панорамна гледка. Централното ѝ разположение се обяснява с факта, че първоначално сградата е била използвана като училище. Все пак, би следвало достъпа за учениците от околността да е лесен, дори и при сравнително по-сурови атмосферни условия. Вълците в района са били и причина понякога децата да остават да пренощуват в училището през студените зими.

Кога училището е престанало да се помещава в сградата и тя се е превърнала в хижа не е ясно. Вероятно с естествената миграция на хората от селото към града, някъде в средата на миналия век сградата е била напусната от последния ученик и последния учител и управлението ѝ е поето от Българския туристически съюз, който превръща някогашното школо в хижа. Електрифицирана и даже с телефон.

Доколко хижата е била активно действаща, данни не успях да събера дори от местните. Почти не се срещат хора, които да знаят за нея. Известно е, че в началото на прехода хижата е престанала да функционира, като такава, най-вероятно заради липсата на пари.

Състоянието на хижата в момента буди най-малкото съжаление. Мястото, предоставя чудна панорамна гледка и представлява удобен изходен пункт за не е една или две привлекателни дестинации за туриста – връх Препасница, водопадът Скакля, Градо, безбройните пещери, оброчни кръстове и др. Вместо следи от туристически обувки, земята по тези места е осеяна преобладаващо с празни гилзи от патрони и бразди от камиони, превозващи дънерите от отсечените дървета. Дошло ли е времето да се замислим, дали на едно място няма туристи, защото липсва хижа, в която те да се подслонят и нагостят, или дадена хижа е изоставена, защото край нея не минават туристи…

Една мисъл за „Хижа Родни балкани

  1. Щеше да е чудесно в тази част на планината хижа Родни балкани да се е запазила и да е действаща. Или поне сградата да се беше запазила в по-добро състояние, подлежащо на ремонт и позволяващо подновяване на дейността й. Но не е дочакала отново добри дни…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *