По следите на един забравен Понорски топоним

По следите на един забравен Понорски топоним
Преди няколко месеца бяхме писали на нашата Фейсбук страница за една идея за активна почивка в Понор планина, в района на с. Гара Лакатник, а именно за посещение на панорамните скали под връх Бенова чука. От гара Лакатник до скалите са около 6.3 км с 500 м денивелация, изминават се за около 2 часа по удобен широк планински път, който се вие на серпентини и минава покрай Ранова махала (към с. Заноге).

Мястото представлява масивен скален комплекс със стръмни спускания и отвеси към коритото на р. Искър и просторни гледки из Искърското дефиле. Това, което не знаем за тези скали, са тяхното име. Наричаме ги просто скалите под връх Бенова чука. Но такъв забележителен обект и красива местност няма как да не са били наричани от хората през вековете със собствено име. Затова си задаваме въпроса – как се наричат тези скали? С кое име да бъде популярно това място в Понор планина?

Туристическите карти, с които разполагаме, не дават отговор на тези въпроси. В съвременните кадастрални карти скалите и местността им също не са означени с конкретно име. В кадастъра склонът под тях е означен като Добрински рид, а дерето в западното им подножие – Красов дол.

Наскоро, обаче, попаднахме на книга от 1961 г. със събрани научни трудове на Страшимир Георгиев Димитров. Той е български геолог-петрограф, един от основателите на Българското геологическо дружество. В нея е публикуван научният му труд от 1929 г. със заглавие „Диабазовите скали в Искърския пролом между железопътната спирка Бов и станция Лакатник“. Тази публикация е придружена от карта на североизточния край на Понор, между Бов и Лакатник, където се намират и скалите под връх Бенова чука. На картата с голям интерес забелязваме, че мястото на връх Бенова чука и скалите е означено като „Бельови кукли“. Дали не попаднахме на търсенето от нас име?!

Картата в публикацията на Страшимир Димитров

В своя труд Димитров е предоставил информация, че масивът на скалите е изграден от кварцити, глинести шисти и варовито-силикатни скали. На картата са означени и други стари наименования от този далечен край на с. Заноге, като Шиньовик, махала Лазие, река Тодорица. Тези топоними намираме изредени и в публикация за с. Заноге на краеведския сайт „Бащина земя“, където е дадена следната уточняваща информация:

Лазие-местност и махала на много стръмно място, за да се стигне до Царина, която е на високото, трябва да се пълзи като охлюв, да се лази

Шинова кукла-или Шиньова скала, специфичен камък, използван при заваряване на шините на волските коли, като катализатор на заваряването

Тудорица-река, която се влива в р.Искър, дала името на местност и махала

Тудорица-местност и махала

Освен Бельови кукли, в научната публикация на Страшимир Димитров се споменават многократно и Шинови кукли, име свързано вероятно с по-горе споменатия Шиньовик, който също е означен на картата от 1929 г. като съседен на Бельови кукли.

Струва ни се много вероятно точно това да е наименованието на скалите под връх Бенова чука – Бельови кукли. Думата „Бельови“ (с ударение вероятно на „е“) може би произлиза от собственото име на някой Бельо/Белю, живял по тези места, или пък от описание на цвета на скалите (белезникав/сив/светъл). Възможно е също така съвременното име на връх Бенова чука да е видоизменено от Бельова.

Ще сме благодарни на всеки, който може да се включи с информация и мнение по темата.

Автор Любомир Иванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *