Манастир Успение Пресветая Богородица

Искрецкият манастир Успение Пресветая Богородица се намира в границите на Санаториума за белодробни заболявания „Цар Фердинанд I“. Най-ранните сведения за съществуването манастира му го датират в XIII век. Той е част от т.нар. малка Софийската Света гора. Находките от каменни колони и основи, свидетелстват за това, че по всяка вероятност манастирът е бил част от комплекс, включващ крепост и няколко църкви. От някогашния манастирският комплекс днес е запазена само входната порта.

В началото на XVII век е построена еднокорабна църква от ломени камъни, със скромни размери, но със 75 сантиметра дебели стени. Тя е изографисана в днешния си вид през 1845 г., с разширяването ѝ на запад с просторен притвор. Така са покрити старите стенописи на ранната сграда, както и новопостроения притвор. Стенописите представляват изображения на Христос, Божията майка с архангелите Михаил и Гавраил и други библейски сюжети. Смята се, че техен автор е Яначко Станимиров от село Брезе.

Непосредствено до храма е разположена малка кръщелня със седем стени. С оглед на архитектурните си особености, строителството най-вероятно е извършено някъде в средата на XIX век. В центъра на кръщелнята има запазен каменния купел. Стените са украсени със стенописи с образа на Богородица.

Сградата на църквата и нейни стенописи са обявени за недвижими културни ценности с национално значение.