КАРТА
ТЪРСЕНЕ
Адрес
Връх Ком – Узана – нос Емине
GPS
43.17386, 23.05212
На българска територия Е3 започва от най-северозападните била на Стара планина, но като популярен у нас се е наложил отрязъкът от връх Ком край Берковица до нос Емине на Черно море. „Виновник“ за това е приключенецът Павел Делирадев, който през 1933 г. реализира идеята на Алеко Констатинов за прекосяване на страната от край до край по билото на Стара планина. Пътешествието му отнело около 30 дни поради липсата на хижи по билото и необходимостта от слизане в по-ниските части на планината за зареждане с провизии. Това време би следвало да се смята за отлично постижение, с оглед на това, че маршрутът е бил непроучен, без маркировка, a пътеките неподдържани.
В наши дни самото завършване на целия преход наведнъж е сериозно предизвикателство, което е по силите на опитни планинари с добра физическа и психическа подготовка. Това предизвикателство изисква целодневни преходи дни и седмици наред. През лятото и при липса на валежи, контузии и други непредвидени спирания, преходът може да отнеме средно до 21 дни.
Има спорове относно това колко точно е дължината на маршрута от Ком до Емине. Цифрите варират от 560 до над 700 км. Причините за това са, че на места трасето има вариации. Определени участъци могат да се преминат по повече от един маршрут. Възможно е някои върхове да не се изкачват, а да се „подсичат“, което удължава маршрута, но намалява денивелацията, която трябва да се преодолее. Така на практика се върви повече, но това може да спести сили. В други случаи, за съжаление участъци от трасето биват заградени и забранени за преминаване от туристите и това налага търсенето на алтернативни трасета.
С оглед на проучванията, които съм направил и източниците, които съм чел според мен трасето на Ком-Емине е около 570 км., което при един разчет за 19 дни прави по около 30 км. преход всеки ден. До тук с простата математика. В миналото е било по-лесно, заради големия брой хижи по билото на планината. На практика на всеки един ден път стигате до хижа, а на някои места и се подминават хижи без да се спи. Например хижа Планински извори е построена специално над село Антон, защото се пада на един ден път след хижа Кашана и на един ден преди хижа Ехо. Днес тя не работи /меко казано/ и заради това се налага слизане от билото до други хижи, или препланиране на графика със съответно по-дълги и кратки дни, което отнема сили и време.
Затова въпросът колко време е нужно за Ком-Емине има труден отговор, които зависи основно от вас самите. Най-голямата цедка за отпаднали е още в началото на прохода Витиня. Вече са се натрупали стотина километра и първите грешки си проличават там – я неподходящи обувки, я мазоли, я ще ви се стори, че това просто не е за вас. Отделно от това етапите Тръстеная-Лескова-Витиня в голямата си част са гористи и могат да ви се сторят скучновати. Имайте предвид, че надъхващите видеа в YouТube са едно, а действителността с ежедневното ходене по 12 часа е малко по-различно.
Други, които са по-подготвени правят грешката да вървят много бързо. Бързат, километрите летят един по един и всичко е песен. Докато тялото изведнъж не напомни за себе си с някои контузия и един иначе многообещаваш преход не завърши някъде малко след Бузлуджа.
Затова е важно добре да познавате възможностите на тялото си и според реалната си представа за тези възможности да не бързате. Рекордът за най-бързо преминаване на Ком-Емине, или поне официално признат за такъв /ако въобще това е адекватно понятие за Е3/ се държи от Божидар Антонов, който през 2018 г. изминава трасето за 4 дни, 8 часа и 27 минути. Сами разбирате, че неговите представи „да не бърза“ са различни от нашите. Още повече, че малко или много на проходите го чака подкрепление и готова храна. На него остава чистото ходене, по-скоро бягане, с минимален багаж, без да се налага да мисли за друго. При Кирил Николов – Дизела логистичната помощ достига до цял щаб.
Ролята на хората, които ще ви помагат по време на прехода /ако има такива/ също е съществена. Това може да ви спести време и усилия в определени участъци, като например да не носите прекалено много храна или оборудване, знаейки че има кой да ви ги подсигури по-късно.
Реално към днешна дата, с някои малки изключения и затруднения, можете да направите своя план така, че да извървите маршрута като всяка вечер спите на хижа, заслон, вила или дори хотел, без да ви се налага да спите на палатка. Това има своите предимства, тъй като носите по-малко багаж – спално оборудване и храна. Но от друга страна ви ограничава откъм разстояния и това, че задължително трябва да стигнете до определена цел. Ако си носите палатка и храна за няколко дни, това ограничение отпада. Вървите докато можете, разпъвате бивака и дерзаете.
Най-честите разчети са за 7, 12, 16, 19 или 21 дни, в зависимост от физическата подготовка и логистиката. В тази таблица можете да видите разстояния, времена и денивелации на маршрута, разделен на кратки етапи между хижи, проходи и други ключови места. От нея можете да прецените по колко и кои етапи да изминете на ден, за да съставите своя график.
Важно е да уточним, че всичко казано до тук е валидно за лятно преминаване на Ком-Емине. Преминаване през зимата е съвсем друга бира, за която ще ви оставя да ви разкаже, някой който разбира материята. Тук се сещам да ви спомена, че по Ком-Емине се „упражняват“ всякакви ентусиасти. Има преминавания със ски, с колела, с джипове (!) и дори наобратно от Емине до Ком.
Може би добре да спра до тук. Всичко това е почерпено от моя опит и познания за маршрута Ком-Емине при все, че не съм го изминал наведнъж от край до край. Моля читателя да ми прости ако е намерил грешки в гореизложеното. Целта ми е била единствено да съм полезен без да ви подвеждам. Със сигурност, ако отделите малко време в интернет ще намерите много информация за маршрута, която да ви помогне при планирането. Има пътеводители, книги, пътеписи, любителски видеа от преминавания, карти и какво ли още не.
Стига да сте решени на това пътешествие има различни начини как да го направите – пеша, с колело, самостоятелно, с приятели, с организирани групи от водач, с непознати дори, наведнъж или на части… както ви хареса. Емоциите ви са гарантирани, и хубавите и лошите. С времето лошото се забравя, и остават само хубавите спомени за нови приятелства, приключения, весели хижарски вечери и гледките на Ком, Лакатнишките скали, Петте чучура, Вежен, Козя стена, Ботев, Шипка, Бузлуджа и разбира се Емине!