Горен магарешник

Горен магарешник е местно наименование в Понор планина на една от петте големи слепи карстови долини, разположени от изток на запад по границата на двата старопланински дяла Козница и Понор. В нея меандрират водите на няколко малки реки, тръгващи от южните склонове на Кознишкия дял, от които по-голяма е река Перачка бара.

Долината се нарича сляпа, защото е затворена в долния ѝ (южен) край, където реките достигат до големи понори – т.нар. губилища, в които водите потъват в земята през дупки в скалите, за да продължат своя ход в сложната подземна мрежа на Понорския карст. Скалите в долината са образувани още през Мезозоя (юрския и триаския периоди), по времето на динозаврите, когато днешните български земи са били дъно на море, в което са се образували седименти, преобразувани от хилядолетното дело на природата в различни видове скали като червени пясъчници (характерни за северната част на долината) и бели варовици, с които долината е оградена от юг.

Произхода на думата „магарешник“ краеведът Боян Балкански обяснява със старобългарското наименование на птицата сива сврачка и с един вид остра, жилава трева, наричана „биволско чело“, която се пасе само от магарета и коне. Долината е разположена северозападно от гористия масив на връх Равно буче – първенеца на Понор планина, и е една от най-красивите в редицата от такива долини. В литературата слепите долини са наричани още лунни – легендите разказват, че и Луната е запленена от тяхната красота и забавя своя ход, за да им се любува. Долината се достига с приятни преходи от селата Бракьовци, Гинци, и от прохода Петрохан.