Часът се търкулна на 4:45 сутринта и двете аларми изпълниха целта си и тишината. Винаги за преход „навивам“ по две, да ми е сигурно. Изключих двата звука и се заех със сутрешната рутина. Раницата беше почти готова и имаше нужда от последни приготовления – храната, водата, апарата. Беше в самото…
Виж повече